Хроника и Факти по преодоляването на разкола в БПЦ - част първа

Apr. 27th, 2008 | 11:37 pm

Партийно-държавна намеса в делата на БПЦ – начало на църковния разкол:


1990 г.


Започват първите опити да се насаждат противоречия в БПЦ, които се провокират най-вече от й
еромонах Христофор Събев (известен по това време с бденията-митинги в подкрепа на демократичната опозиция, от които се ражда прозвището му Фори Светулката) и групата около него, наречена Християнски съюз „Спасение” (член на партийната коалиция СДС), в която участваше и т.нар. „брат Джон”, нашумял по-късно с разколническте си действия и урурпирането на Роженския манастир.

На заседанията на Националната кръгла маса Събев призовава за "нов демократичен синод" под партийната шапка на СДС.

 

1991 г.

 

Събор на Българската православна църква потвърждава избора от 1971 г. на Негово Светейшество патриарх Максим.


12 юли –
Влиза в сила приетата от Седмото Велико Народно събрание нова Конституция на Република България, която признава историческата даденост, че източното православие е традиционно вероизповедание на българския народ.

 

13 октомври – СДС-движение печели парламентарните избори („С малко, но завинаги” по думите на един от сините - Александър Йорданов). Умерените крила на демократичната опозиция: СДС-център, водено от д-р Дертлиев, СДС-либерали, водено от Петко Симеонов и БЗНС „Никола Петков” на Милан Дренчев се явяват разделени и остават с малко под четири процентовата бариера, въпреки че привличат сумарно гласовете на повече от десет процента от избирателите.

Новото правителство започва яростна обществена конфронтация, в т.ч. по отношение на каноничното ръководство на БПЦ и Патриарх Максим.


1992 г.

 

Група духовници, които са преки участници в политическата дейност на СДС - Камен Бараков, Анатолий Балачев и Радко Поптодоров възстановяват Свещеническия съюз.

 

13 април - Директорът на дирекция "Вероизповедания" в правителството на Филип Димитров Методи Спасов въпреки недопустимостта на държавната намеса в църковните дела, прогласена от Конституцията, предлага да бъде отстранен от длъжност Пловдивският митрополит Арсений. По същия начин на два пъти е „уволняван" митрополитът на САЩ, Канада и Австралия – дядо Йосиф.

 

18 май - Шест от общо тринадесет митрополити на БПЦ - Неврокопски Пимен, Великотърновски Стефан, Старозагорски Панкратий, Русенски Софроний, Врачански Калиник и Сливенски Йоаникий - поставят официалното начало на църковния разкол. Те се отделят от канонично избраното църковно ръководство със следното изявление: "Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Св.Синод, който да поеме председателството на Св.Синод до избирането на патриарх".

Тази акция се извършва с активното и пряко участие на тогавашния министър-председател и лидер на СДС Филип Димитров, депутати и активисти на СДС. В публичното пространство те лансират тезата за създаване на „демократична синя (т.е. на СДС) църква”

 

25 май С акт № 92 ръководената от Методи Спасов Дирекция „Вероизповедания при Министерския съвет се дава началото на още по-драстичен административен и политически произвол спрямо БПЦ.

Въпросният акт обявява за "нелегитимен и незаконен досега действуващия състав на Св. Синод като ръководен орган на БПЦ", без да има право на това. Правителството на Филип Димитров „уволнява” българския патриарх и си назначава временен "синод" с наместник-председател Неврокопския митрополит Пимен.

С тези недопустими в една правова държава действия на правителството, духовниците, които действат под негова диктовка сами се отлъчват от Църквата по силата на Тридесето Апостолско Правило: "Ако някой епископ си послужи със светските власти, за да получи епископска власт в Църквата, да бъде низвергнат и отлъчен, както и всички, които се съобщават с него". Въпреки очевидния произвол и погазване на конституционни принципи и права, правозащитни организации, претендиращи за безпристрастност в защитата на човешките права, като например Българския Хелзинкски комитет, остават безмълвни.

 

Задействана е цялата държавна машина за репресия спрямо каноничния Свети синод и Патриарх Максим. Наложен е запор на сметките на Светия Синод на БПЦ.

Link | | Share

Хроника и Факти по преодоляването на разкола в БПЦ - част втора

Apr. 27th, 2008 | 11:35 pm

Административен произвол, полицейски репресии и насилие срещу БПЦ:

 

1992 г.


1 юни
- По заповед на военния министър Александър Сталийски отборът по карате на ЦСКА окупира Синодалната палата. Под ръководството на Христофор Събев и на политици от СДС е завзета и Софийската семинария, С жива верига много граждани, общественици и студенти (сред които и бъдещият политик Борислав Цеков, който внесе Закона за вероизповеданията) успяват да осуетят опита на разколниците и ангажираните от тях „охранителни” фирми да превземат Софийската митрополия.

Юни-юли - Св. Синод обжалва двукратно решението на Дирекцията, но Върховният съд -Трето гражданско отделение, отхвърля жалбата.

Общинските съветници от СДС-либерали в Столичния общински съвет Светлана Шаренкова и Георги Файтонджиев отправят питане до кмета на

София Александър Янчулев относно действията на кметската администрация в подкрепа на разколниците.

22 юли - Прокурорът от Софийска градска прокуратура Васил Михайлов под диктовката на особено активния в предизвикването на разкола главен прокурор Иван Татарчев отказва да уважи жалбата на Светия Синод срещу насилственото завземане на сградата на Синода на ул."Оборище" 4 и да изгони оттам окупаторите.

Юли-октомври – В цялата страна организирани групи на разколниците с подкрепата полицията, прокуратурата и „охранителни” фирми започват да превземат със сила църковни храмове, манастири и други административни сгради на БПЦ. На много места успяват, на още повече не, защото се натъкват на мирната съпротива на граждани, монаси и свещеници.

Особено скандална е полицейската репресия и мутренският произвол във Великотърновска епархия – „Света гора на БПЦ”. С побой полицията се опитва да изведе от катедралния храм Негово Високопреосвещенство Митрополит Григорий по време на служба. Мутри обикалят манастирите в епархията и заплашват с побоища и смърт беззащитни монахини и монаси. След остра гражданска реакция ситуацията се успокоява и разколниците не успяват да завладеят епархията. Само сградата на наместничеството в Плевен е превзета от група оторизирани от разколниците мутри, които с оръжие изгонват намиращите се в сградата духовници и я окупират. Това обаче трае по-малко от денонощие – група политически дейци от левицата и от центристките партии, сред които Светлана Шаренкова, Стефан Гайтанджиев, Еленко Божков и други, както и група студенти, организирани от Борислав Цеков пристигат в Плевен и заедно с много плевенчани се застъпват активно пред местната полиция да преустанови произвола. Органите на реда обаче не предприемат нищо, позовавайки се на указания от главния прокурор Иван Татарчев, че не бива да се намесват в църковните дела. Те заявяват, че ще допуснат в сградата само духовни лица. Тогава защитниците на БПЦ призовават студентите от Духовната семинария в София да прогонят мутрите, окупирали епархийското наместничество и това става.

Въпреки бруталното погазване на религиозните свободи, претендиращите за безпристрастност правозащитни организации, като например Българския Хелзинкски комитет, отново тънат в мълчание.

28 октомври – Нарасналото обществено напрежение и множеството корупционни скандали около правителството на СДС (което междувременно е изгубило мнозинство в парламента) кара премиера Филип Димитров да поиска вот на доверие от парламента. Мнозинството депутати гласуват срещу него и той подава оставката на кабинета.

5 ноември - Върховният съд "оставя без уважение" молбата на Св. Синод за отмяна на решението на Дирекцията по вероизповеданията.


Link | | Share

Хроника и Факти по преодоляването на разкола в БПЦ - част трета

Apr. 27th, 2008 | 11:34 pm

1996 г. 

Липса на държавна воля за отстраняване на последствията от политическата и правителствена намеса в делата на БПЦ:


1993 г.

Април - За директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет е назначен Христо Матанов. Той отменя акт № 92 и отказва регистрация на архиепископия на Христофор Събев. Дирекцията признава БПЦ за юридическо лице, но съдебната система, ръководена от твърди поддръжници на Филип Димитров, като Иван Григоров и Иван Татарчев, продължава да работи за разколниците.


1994 г.


Януари-ноември - Директорът на Дирекция по вероизповеданията Христо Матанов не признава изборите на митрополити до свикване на църковно-народен събор.

Окупацията на Синодалната палата е прекратена.

В нарушение на закона и устава на БПЦ, кметът на София Александър Янчулев регистрира като Софийски митрополит разколникът Инокентий (Иван Стоянов Петров).

Във владение на разколниците са редица храмове в София – Св.Параскева, Св.София, Св.Св.Кирил и Методий и др. В някои храмове, в нарушение на всички канони, се извършва даже стопанска дейност (криптата на храма Св.Параскева, например, е превърната в сладкарски цех). Разколниците държат също и множество сгради-църковна собственост в идеалния център на столицата, които отдават под наем официално за „жълти стотинки”, а всъщност получават огромни незаконни доходи от тях.

Ноември–декември - след спечелване на парламентарните избори на 18 ноември е съставено правителство на БСП с министър-председател Жан Виденов.


1995 г.


Въпреки очакванията на мнозина, управлението на БСП не успява да приеме нов Закон за вероизповеданията, който да гарантира автономията на вероизповеданията от държавната власт.

Липсата на конкретни мерки за преодоляване на последствията от държавната намеса в БПЦ се обяснява с доминираната от съмишленици на разкола съдебна власт, която всячески пречи на каноничния Свети Синод и Негово Светейшество Патриарх Максим да бъдат вписани като легитимно ръководство на БПЦ, след като бяха „уволнени” от правителството на Филип Димитров.

Христофор Събев емигрира в САЩ.

1996 г.

Октомври - Правителството на Жан Виденов назначава нов Директор на Дирекцията по вероизповеданията - Бончо Асенов.

Разколниците организират събрание, което въпреки неговата неканоничност и незаконност наричат „църковен събор”. Избират за „патриарх” водачът на разкола и дългогодишен доносник на Държавна сигурност Пимен.

Ноември-декември - Дирекцията по вероизповеданията регистрира Св. Синод с Патриарх Максим.

Link | | Share

Хроника и Факти по преодоляването на разкола в БПЦ - част четвърта

Apr. 27th, 2008 | 11:33 pm

Нова ескалация на разкола и опити за фактическо закриване на БПЦ. Години на унижения и гонение спрямо БПЦ: 


1997 г.

22 януари – новоизбраният президент Петър Стоянов полага клетва в присъствието на самозванеца лъже-патриарх Пимен. Това демонстрира ясно антицърковната политика на новите управляващи и предвещава времена на гонение и унижение за БПЦ, както и става.

Mарт – Новоизбраното правителство на Иван Костов, като една своите първи задачи, отменя с решението за регистрацията на Св. Синод и Патриарх Максим и дава нов тласък на държавно-политическата намеса в делата на Църквата.

В софийския храм "Св. Параскева", в присъствието на депутати и политици от СДС, разколникът Пимен сe оповестява „интроницирането” на разколника Пимен за „патриарх”. Новият „синод” е регистриран.

Кметът на София Стефан Софиянски регистрира Крупнишкия епископ Инокентий като „Софийски митрополит”. С това отново се нарушава Устава на БПЦ, според който българският патриарх е и Софийски митрополит.

24 май – Президентът Стоянов не включва в делегацията за Рим по повод Празника на славянската писменост, български духовници. За първи път на гроба на св. Константин Кирил Философ не звучи молитва на български език. БПЦ е отново подложена на унижение от официалните светски власти.

2-4 юли – Каноничната БПЦ провежда Четвъртия Църковно-Народен Събор, който осъжда разкола и действията на отпадналите от единството на Църквата и ги призовава към истинско покаяние и завръщане по съответния каноничен ред в лоното на Майката Църква.

 

 1998 г.

Богоявление – Петър Стоянов е първият държавен глава на България, който забранява на Църквата да освети бойните знамена на Родината. Негово Светейшество Патриарх Максим му изпраща остро писмо, в което между другото се казва: “Изразените от Вас съображения не могат да оправдаят отменянето на един такъв дълбоко сакрален патриотичен акт. Основанията за Вашето решение е изключено да приемем. Със забраната да бъдат благословени бойните знамена и представителни армейски части на Богоявление, Вие повторихте акта на тоталитарния безбожен режим от 1946 г.”


Великден – Президентът Петър Стоянов забранява прякото излъчване на тържествената света литургия от храм “Св. Александър Невски” по БНТ. Според него, ако това се сторело, БНТ трябвало да излъчи и литургията на “алтернативния синод”. За първи път официалната светска власт поставя знак на равенство между каноничния Свети Синод и групата на разколниците – нечуван в цивилизованите демократични държави акт на унижение и дискриминация спрямо историческото вероизповедание на мнозинството от народа.


Гергьовден – безпрецедентно не са допуснати български митрополити на държавните чествания в местността Оборище. От президентската канцелария звучи тезата, че “Уставът на БПЦ е нищожен и двете страни са неканонични”.

20 май – Пореден акт на разколниците - свикана е т.нар. "обединителна" свещеническа конференция, в която участват разколници и неколцина канонични свещеници, за да търсят пътища за помирение и обединение.

22 юни – Усилията на разколниците за „превземане” на каноничната Църква продължават с нова сила. Газейки каноните и Устава на БПЦ те свикват нова разколническа конференция, която първоначално е обявена за свещеническа, а по-късно в декларацията й е наречена "Общонационална православна свещеническо-мирянска конференция". Тя "насрочва" за 20 октомври 1998 г. „Общобългарски църковно-народен събор”. В декларацията на конференцията е споменато изискване за представителност на "събора": да участва мнозинството от висшия и нисшия клир и по един мирянин от всяка енория. Решено е да се организира привременен съвет, който да контролира взетите на конференцията решения. На декана на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е възложено да състави специална комисия с представители от "двете страни", която да подготви проект за нов устав на БПЦ. Така още от началото си тази инициатива представлява канонично нарушение, тъй като според Устава на БПЦ църковно-народен събор може да бъде свикван само от Св. Синод; разколниците прокарват протестантски по своята същност идеи, като се опитват да предадат съдбата на Църквата в ръцете на преподаватели, миряни и други "компетентни" лица и с това да отклонят Църквата от свещената йерархия. Т.е. правят опит да извадят БПЦ от Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква  и фактически да прекратят нейното съществувание като православна църква.

Юли – Директорът на Дирекция по вероизповеданията в правителството на Иван Костов - Любомир Младенов, обявява, че и патриарх Максим, и самозванеца Пимен са нелегитимни и заявява, че България няма патриарх.

Август – Президентът Петър Стоянов обявява, че няма да зачита “нито Максим, нито Пимен”.

Юни-септември – Новата ескалация на държавно-политическата намеса в делата на БПЦ и опитите за нейното фактическо закриване като част от световното православие, предизвиква тревожен международен отзвук в православния свят.

В каноничния Свети Синод започва да обсъжда обявяването на Църквата в гонение от държавната власт – акт, какъвто църковната институция предприемат, когато чужди поробители посягат на нейното съществувание.


30 септември - 1 октомври
– В София,  в Храм "Св.Александър Невски", се провежда Светият Всеправославен събор на всички православни църкви. По своите мащаби и значимост той е сходен със Сердикийския поместен събор, състоял се в Сердика през 343-344 г.

Участват 11 предстоятели на православни църкви. Съборът недвусмислено подкрепя и потвърждава православната каноничност и легитимност на патриарх Максим и Светия Синод на БПЦ. Постановява се разколниците да се покаят и да се върнат в лоното на църквата. Те се покайват, но после мнозина от тях, с подкрепата на политици и управници от СДС отхвърлят решенията на събора.

По крайно църковно снизхождение Съборът приема разкаянието на пребиваващите в разкол и поради това низвергнати от Св. Синод бивш митрополити Калиник и бивш "патриарх" Пимен. Приети в църковно общение  са и получилите противоканонично посвещение (от разколниците) епископи Генадий, Инокентий, Борис, Амвросий, Авенир, Гавриил,  Павел, Константин, Евлогий, Теодосий, Яков и Никон (в епископска степен), както и свещениците и дяконите, ръкоположени от разколниците.  За валидни и преподаващи благодат са обявени и всички противоканонични свещенодействия, извършени от тях през периода от 1992 г. до 1 октомври 1998 година.

В резюме решенията на Светия Всеправославен Събор гласят:

- Единодушно се потвърждава каноничността на Светият синод на БПЦ и патриаршеското достойнство на Негово Светейшество Максим Патриарх Български и Митрополит Софийски.

- Отделилите се от единството на Църквата, които присъстват са призовани да се покаят пред Събора. Те доброволно свалят енголпионите си (църковните символи на архиерейска степен), представят покайни декларации и обявяват, че признават за предстоятел Патриарх Максим. Наред с това, те се отказват от своите епископски ръкоположения, получени по време на разкола, оставайки обикновени монаси.

- По крайно църковно снизхождение Всеправославният събор ги приема отново в лоното на Светото Православие и признава епископското им достойнство. Наред с това Съборът изслушва и приема разкаянието на бившия митрополит Калиник и го възстановява в степента на архиерейския му сан. Същевременно се решава да бъде разделена териториално съществуващата дотогава Врачанска епархия на две и да се предостави едната част под неговото духовно обгрижване като Врачански митрополит.

- Съборът изслушва разкаянието на отделилите се в разкол и приели неканонична хиротония “епископи” от разколническия синод на низвергнатия бивш Неврокопски митрополит Пимен и ги приема като титулярни епископи в единството на каноничната църква под ръководството на Патриарх Максим.

- Наказаният с низвержение и анатема предводител на разкола и представящ се за “патриарх” Пимен е приет в църковно общение, като му се дава право да се титулува “бивш Неврокопски митрополит”.

- Съборът приема и ръкоположените в разкол свещеници и дякони, а извършените от тях чинодействия се обявивяват за автентични, валидни и благодатни. Опрощават се от греха на пребиваване в разкола монасите и миряните с приемане в общение и под ръководството на каноничните им пастири.

Авторитетната и императивна сила на решенията на Светия Всеправославен Събор  хвърлят в истинска паника политико-икономически среди, които поддържат разкола.

Директорът на Дирекция по вероизповеданията Любомир Младенов обвинява Всеправославния събор в “посегателство срещу независимостта на БПЦ”, нарича го “Варшавски договор”, а разколът обявява за “Пражка пролет”. Деканът на богословския факултет проф.Донев осъжда събора като “национално предателство”.

9-10 ноември - Антицърковните среди в управляващата политическа сила СДС организират с държавна подкрепа в Софийската опера  марионетен "извънреден църковно-народен събор". Този лъжесъбор е организиран и изцяло финансиран от правителството на Иван Костов. Преки и активни участници в този мащабен опит за държавна и политическа намеса в делата на БПЦ са вицепремиерът Веселин Методиев, директорът на Дирекцията по вероизповеданията Любомир Младенов и самозваният "Привременен съборен съвет на БПЦ" под председателството на проф. Иван Денев.

Този скандален акт брутално погазва каноните и Устава на БПЦ, тъй като не е свикан от Светия синод. Сред участниците (около 1125 на брой) са 384 свещеници, 730 миряни и 11 архиереи от разколническия "синод". Задграничните диоцези не изпращат свои представители, въпреки, че всички разходи по събранието (вкл. разходи за път) са покрити от държавния бюджет.

Лъжесъборът гласува "освобождаването" на патриарх Максим и приема" нов устав". Вицепремиерът Веселин Методиев и шефът на Дирекция "Вероизповедания" Любомир Младенов обявяват предварително, че ще регистрират новия устав, независимо дали архиереите на БПЦ участват в приемането му или не.

1999 г.

Богоявление – водосветът на бойните знамена на Родината е отслужен от разколникът Радко Поптодоров.

Вицепремиерът Веселин Методиев обявява от трибуната на 38-то Народно събрание – “България няма нито един патриарх”.

Април – умира Пимен, разколниците обявяват за негов приемник Инокентий.

Април-декември – в 38-то Народно събрание се обсъждат законопроекти за вероизповеданията, с които на практика се затвърждава разколническото статукво.

Народният представител Гиньо Ганев внася Закон за БПЦ в подкрепа на каноничния Свети Синод и Патриарх Максим, но управляващите не позволяват разглеждането му. Въпреки това, законопроектът е важен политически акт, който изиграва роля за притъпяването на анти-църковната политика на СДС.

Медиите съобщават, че в становище, адресирано до Светия Синод на БПЦ Асоциацията на младите юристи в България с председател Борислав Цеков критикува разглежданите в 38-то НС законопроекти за вероизповеданията и се обявява за приемането на нов закон, който да отстрани последиците от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ.


2000 г.

18 октомври - Войната срещу БПЦ навлиза в нова фаза: Върховният административен съд (ВАС), ръководен от политически пристратният към управляващата партия СДС Владислав Славов обявява регистрацията на Светия Синод за нищожна и допуска "втора църква" със същото име. В съдебното определение се казва:

"Върховният административен съд намира, че в Република България съществуват две религиозни общности с наименование Българска православна църква… Щом като в Република България има граждани, които не желаят да бъдат в църковно общение с патриарх Максим, те имат суверенното право да се отделят от религиозната общност, ръководена от този патриарх, и да образуват самостоятелна църква като религиозна общност със свой устав и ръководни органи".

БПЦ е поставена под пълно медийно затъмнение. Светият Синод отправя обръщение към българския народ, в което се казва: "БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици".

Това обръщение е публикувано като платено съобщение между малките обяви в два от най-тиражните вестници. БНТ, БНР и БТА, които са изцяло под правителствения контрол на Иван Костов отказват да включват обръщението в емисиите си.

В обществото нарастват надеждите, че с очакваното политическо завръщане на Симеон Сакскобургготски ще бъде прекратено унижението, на което е подложена Църквата


Link | | Share

Хроника и Факти по преодоляването на разкола в БПЦ - част пета

Apr. 27th, 2008 | 11:32 pm

 

Новият закон за вероизповеданията и отстраняването на последиците от държавно-политическата намеса в БПЦ:

2001 г.

6 април – В историческо Обръщение към българския народ Негово Величество Цар Симеон Втори обявява, че ще основе и поведе ново обществено движение - Национално движение Симеон Втори (НДСВ).

25 юни – НДСВ спечелва убедително изборите въпреки мащабната очерняща пропаганда от страна на управлението на СДС и Иван Костов.

5 юли – В първият ден на 39-то Народно събрание народният представител от НДСВ Борислав Цеков внася законопроект за вероизповеданията. Една от целите на законопроекта е да бъдат преодолени пагубните последствия от грубата държавно-политическа намеса в делата на БПЦ. Този акт е посрещнат от широката общественост като важен знак за новата политика на респект и зачитане на каноничната Църква и нейния предстоятел Негово Светейшество Патриарх Максим. 

10 юли – В резултат на вътрешни противоборства, по предложение на Пламен Панайотов, председател на ПГ на НДСВ, парламентарната група порицава Борислав Цеков за внесения законопроект и иска от него да го оттегли. Цеков отказва да стори това и обявява, че рано или късно този законопроект ще бъде приет, с което минава във вътрешна опозиция в НДСВ.

Този акт на ръководството на ПГ на НДСВ съживява надеждите на разколниците и средите, които ги подкрепят, че статуквото ще бъде запазено. Започва яростна пропагандна кампания срещу Борислав Цеков и законопроекта. Цеков дава десетки интервюта и изявления в печатните и електронни медии, но гласът му звучи самотно. Единствено в. „Монитор” и в. „Сега” в свои редакционни публикации подкрепят политическия акт на внасяне на новия законопроект.

Юли – Министър-председателят Симеон Сакскобургготски полага клетва в Народното събрание пред Негово Светейшество Патриарх Максим. Това възприема от всички като ясен политически знак за новата политика на правителството по отношение на БПЦ.

12 юли – Светият Синод на БПЦ в официално становище, адресирано до Народното събрание изказва благодарност и задоволство от внесения законопроект и изразява надежда той да бъде приет възможно най-скоро.

Изразената от Светия Синод категорична подкрепа за законопроекта „Цеков” разколебава ръководството на ПГ на НДСВ от първоначалната му критична позиция, но на този етап приемането на закона изглежда безперспективно.

Юли-декември – министър-председателят Симеон Сакскобургготски провежда множество консултации по повод на законопроекта на Борислав Цеков и неговото приемане.


2002 - Решаващата година

 

2002 г.

Януари - Деканът на Богословския факултет доц. Иван Желев оглавява Дирекцията по вероизповеданията. Дирекцията признава Събора от 1971 г., избрал патриарх Максим, както и неговата регистрация.

Февруари – На драматично заседание на ПГ на НДСВ се отправят много критики към стила и начина на работа. Един от най-острите критици е Борислав Цеков. Ръководството, водено от Пламен Панайотов поема вината за някои свои слабости. След това заседание групата прави снимка пред медиите, за да демонстрира своето ново единство. Това дава нов шанс за приемането на закона за вероизповеданията, който е в твърде деликатна позиция към момента, тъй като е внесен от ярък представител на оформилата се вътрешна опозиция в НДСВ.

1 март – В интервю за в. „Сега” Неврокопският митрополит Натанаил остро критикува разколническите действия и подкрепя приемането на нов закон за вероизповеданията – прочети тук.

Март – Вътрешните борби в НДСВ отново и изненадващо ескалират. Медиите публикуват информация, според която ръководството на ПГ на НДСВ е предложило на Симеон Сакскобурггоски да бъдат изключени депутатите Емил Кошлуков, Борислав Цеков и Мирослав Севлиевски.

11 март – Медиите съобщават, че Светият Синод на БПЦ е изпратил официално писмо до председателя на парламента Огнян Герджиков, до министър-председателя Симеон Сакскобургготски и до председателя на ПГ на НДСВ, в което отново заявява категоричната си подкрепа за законопроекта, внесен от Борислав Цеков и настоява за бързото му приемане. Това се тълкува от редица наблюдатели и като подкрепа за Цеков, с оглед събитията в НДСВ.

15 март – Става ясно, че Симеон Сакскобургготски не подкрепя искането за изключване на Кошлуков, Цеков и Севлиевски. Междувременно петима депутати, считани за  близки до директорът на правителствената канцелария Стоян Ганев, напускат ПГ на НДСВ.

27 март – Народното събрание избира Временна проучвателна комисия по религиозните въпроси с председател Кирил Милчев и зам.председатели Гиньо Ганев, Борислав Цеков и Ахмед Юсеин. По този начин управляващите се опитват да заобиколят работата на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, чийто председател е активният поддръжник на разкола Лъчезар Тошев и да дадат тласък на обсъжданията на законопроекта за вероизповеданията, които Тошев систематично блокира.

4 април – Светият Синод на БПЦ представя във Временната проучвателна комисия по религиозните въпроси в парламента документа „Правен анализ положението на Българската православна църква”, с който отново се настоява за приемането на законопроекта, внесен от Борислав Цеков.

16 април – Борислав Цеков е приет за член на т.нар. Група за натиск „Новото време”, в която участват Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Жоро Торнев, Дони и др. На пресконференция те обявяват национална инициатива „Подкрепи Вярата” и призовават БПЦ да събира подписка в подкрепа на законопроекта за вероизповеданията. Отпечатани са плакати с пълния текст на законопроекта. Светият Синод подема инициативата и такава подписка се събира в много църковни храмове в цялата страна. По-късно в медиите се публикува информация, че са събрани над сто хиляди подписа, което демонстрира широката обществена подкрепа за законопроекта за вероизповеданията, внесен от Цеков.

19 април – В свое становище правителството на Симеон Сакскобургготски подкрепя законопроекта за вероизповеданията, внесен от Борислав Цеков – прочети тук.

26 април – в парламента са внесени още два законопроекта за вероизповеданията – на Кирил Милчев и Рупен Крикорян и на Лютви Местан и Ахмед Юсеин. Първият е всъщност законопроект, разработен от съветници на вече бившия президент Петър Стоянов по време на неговия мандат, а втория – крайно либерален и неприемлив за повечето вероизповедания проект. И двата обаче, не съдържат постановки, с които да се спомогне за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в БПЦ.

30 април – Директорът на Дирекция по вероизповеданията доц. Иван Желев в интервю за в. „Сега” изразява подкрепа за законопроекта „Цеков” и призовава за  приемането му – прочети тук.

14 май - Становище на правителството по трите законопроекта за вероизповеданията, които са внесени в Народното събрание, с което отново се подкрепя законопроекта на Цеков – прочети тук.

16 май – В интервю във в. „Монитор” Борислав Цеков заявява, че държавата трябва да спре да се подиграва с православната църква и да се приеме закона за вероизповеданията, с който да се сложи край на последиците от държавната и политическа намеса в БПЦ – прочети тук. 

Юни – разколниците и среди около Българския Хелзинкски комитет и Фондация „Отворено общество” организират конференция срещу законопроекта за вероизповеданията. Адвокатът-евангелист Иван Груйкин обявява законопроекта на Борислав Цеков за некомпетентен и мракобесен, законопроекта на Милчев-Крикорян за приемлив, а за най-перфектен проекта на Лютви Местан и Ахмед Юсеин.

3 юли – Министър-председателят Симеон Сакскобургготски се обръща към депутатите от парламентарната трибуна с нарочно слово, с което подкрепя принципите, заложени в законопроекта на Борислав Цеков и призовава за по-бързо приемане на нов закон за вероизповеданията.

4 юли – 39-то Народно събрание приема на първо четене и трите внесени законопроекта за вероизповеданията. Проектът на Кирил Милчев и Рупен Крикорян е подкрепен от 168 депутати; на Борислав Цеков от 153 депутати и на на Лютви Местан и Ахмед Юсеин – от 140.

16 юли - Обжалвайки мълчаливия отказ на МС за регистриране на решенията на разколническия събор от 1996 г., "алтернативният" синод губи делото срещу правителството във Върховния административен съд (ВАС). Така МС утвърждава, че съществуването на две религиозни общности с наименованието "Българска православна църква", с два устава и две ръководства е незаконно.

22 юли - Убит е 66-годишният ставроиконом Стефан Камберов (от разколническия синод). Заподозрени в убийството са един свещеник и един мирянин (свещ. Малин Сакарев, който до преди два месеца също е принадлежал към разколниците и Борис Еринин - бивш клисар от Банско, баща на свещ. Ангел Еринин). През есента на 2003 срещу тях е внесен Обвинителен акт в Благоевградския окръжен съд. Това не пречи обаче на медии и зложелатели да обсипят Светия Синод и поддръжниците на БПЦ с грозни манипулации и клевети. Така например, използвайки гнусното криминално деяние за своите низки цели, разколниците обявиха за „морални убийци” на отец Камберов Митрополит Натанаил и депутата Борислав Цеков. Св. Синод осъди убийството и призова разколниците да се покаят и върнат в Църквата.

 26 юли – За първи път СДС с лидер Надежда Михайлова осъжда разкола и декларира, че на Всеправославния събор през 1998 година на разкола е сложен край, че Църквата ни е единна и неделима, и обещава да не подкрепя повече процеси на разцепление. Скоро след това обаче, СДС отново променя позицията си под натиска на проразколническото крило в лицето на Лъчезар Тошев, Филип Димитров и пр.

Юли-ноември – Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 39-ьто НС обсъжда обобщен законопроект за вероизповеданията. Негов гръбнак е законопроекта на Борислав Цеков. Дебатите се протичват месеци, главно поради обструкциите на Лъчезар Тошев, представители на разколниците и подкрепящите ги „правозащитни” организации.

Журналистът и богослов Явор Дачков, известен със своите пристрастия към управлението на Иван Костов, в серия от публични изяви подкрепя новия закон за вероизповеданията и преодоляването на разкола.

Ноември – В серия от изявления по медиите депутатът Борислав Цеков се ангажира, че до Коледа новият закон ще бъде приет.

Разколниците започват протести. Нахвърлят се публично и с обидни квалификации към Цеков и към архиереите от БПЦ, особено към Неврокопския митрополит Натанаил, който представлява Светия Синод в работата на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в парламента.

Депутати от СДС искат нова експертиза на законопроектите от Съвета на Европа, опитвайки се да забавят приемането на новия закон. От мнозинството отговарят, че всички препоръки от експертизата на Съвета на Европа в предния парламент за взети предвид.

В медиите „правозащитни” организации протестират, че са били изгонени със скандал, предизвикан от народния представител Цеков, от заседанията на парламентарната комисия, тъй като са обвинени, че протакат приемането на закона.

На официално заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, разколникът Анатолий Балачев заявява, че „ще се лее кръв” ако законът за вероизповеданията бъде приет.

Декември – На пресконференция разколниците обявяват, че приемането на новия закон за вероизповеданията е комплот на КГБ, че Симеон Саксобургготски е бил „на инструктаж в Москва”, откъдето му наредили да подкрепи закона и че Борислав Цеков е „продавал деца по интернет”.

Медиите съобщават, че Националната служба за охрана е поставила денонощна охрана на народния представител Борислав Цеков, поради постъпили заплахи срещу него. По този повод депутатът обявява пред медиите, че разколниците неколкократно са го заплашвали по телефона, че ще го залеят със сярна киселина или ще го запалят жив, което е засечено от службите – прочети тук.

Св. Синод на БПЦ отправя обръщение в подкрепа на обсъждания нов Закон на вероизповеданията. Църквата окачествява като нечувана дискриминация спрямо православните християни перманентната агресия срещу БПЦ от страна на разколници и „правозащитни” организации.

„Монитор” публикува информация, че ДПС извива ръцете на НДСВ да впише и мюсюлманите като традиционно вероизповедание. Журналисти стават свидетели на скандал в кулоарите на парламента между Лютви Местан, Борислав Цеков и Пламен Панайотов. ДПС иска спиране на законопроекта. Цеков заявява, че ще напусне групата на НДСВ ако това се случи.

На заседание на 22 декември 2002 г. законопроектът е приет, като с гласовете на депутатите от НДСВ и БСП са приети всички текстове, които водят до преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в БПЦ. При гласуването на текста, който постановява, че БПЦ е изразител на традиционното за България източно православие, депутатите от ДПС напускат залата. Медиите вещаят разкол в управляващата коалиция, но дотам не се стига.

Законът за вероизповеданията е приет. Обнародван е в „Държавен вестник”, бр. 120 от 29.12.2002 г. - прочети тук.

 

2003 г.

2 януари - Новият закон за вероизповеданията влиза в сила (вж. обнародвания в ДВ текст тук). Tой признава Св. Синод "ex lege", т.е. по силата на самия закон и оставя възможността „алтернативният синод" на Инокентий да се регистрира с ново, различно име, но го задължава да върне всички заграбени, конфискувани и одържавени имоти, принадлежащи на БПЦ. 

8 януари – Светият синод на БПЦ в свое обръщение към народа привества приемането на новия Закон за вероизповеданията.

Май - СДС иска неофициално експертиза на Закона за вероизповеданията от Съвета на Европа.

6 юни - В специално писмо, изпратено до парламента, Съветът на Европа изпраща експертизата на Закона за вероизповеданията, с което защищава закона за вероизповеданията. В експертизата законът е определен като значителен напредък в защитата на религиозните права и свободи и в изпълнение на международните норми. Специално е споменато, че няма никакви пречки Българската православна църква да бъде призната за традиционна религия, тъй като в световната практика има случаи и на признаване на държавни религии. Напр. в православните Гърция и Кипър и протестантските Великобритания (Англиканската църква) и в скандинавските държави (Лютеранската църква) по конституция са официална държавна религия и тяхното ръководство не подлежи на съдебна регистрация.

15 юли – Конституционният съд отхвърля искането на депутати от СДС за обявяване на Закона за вероизповеданията за противоконституционен – Решение № 12 по к.д.№ 3 от 2003 г.

28 юли - Въпреки изричните разпоредби на новия закон политическите поддръжници на разкола, със заповед на заместник-кмета на Столична община Петър Станков (изпълняващ тогава функцията на кмет; деец на Демократическата партия), в регистъра на вероизповеданията на територията на София са вписани 33 настоятелства на храмове на "алтернативния синод", които се представят за местни поделения на "Светия  Синод на Българската православна църква". Вписването е базирано на напълно нередовни документи.

Септември - Разколникът Инокентий прави опит да регистрира в Софийски градски съд "алтернативния синод" като единствен. Съдът отказва да го впише с името "Българска православна църква", защото молбата не е подадена от лице, което я представлява. Това поставя "алтернативния синод" изцяло извън закона. Решението е съобразено със Закона за вероизповеданията, който изключва възможността лица, които са излезли от лоното на Православната църква да използват името й и да предявяват претенции към имуществото Й. При положение, че се регистрират в съответствие със закона, законът не оспорва правото на вероизповедание на разколниците, както и правото им да се обединят в една религиозна общност.

4 ноември - Софийският апелативен съд потвърждава решението на Софийския градски съд. В провинцията регистрацията на църковни настоятелства на "алтернативния синод" все още е валидна.


2004 г.

8 януари - Върховният касационен съд потвърждава решението на Софийския градски съд, с което разколническият синод е окончателно поставен вън от закона.

Юни - С нотариална покана, отправена до "алтернативния синод" на Инокентий, Негово Светейшество Патриарх Максим, в съответствие със закона, иска от разколниците да спрат да се представят за членове на БПЦ, да освободят окупираните храмове и да предадат владението на цялата движима и недвижима църковна собственост на Светия Синод. Патриарх Максим призовава чрез нотариални покани всички отделили се да се покаят и да се върнат в лоното на Църквата. Разколниците игнорират поканата и не освобождават доброволно заетите от тях имоти.

Българската православна църква иска съдействието на Прокуратурата да бъдат отстранени действията на отцепниците. 22 юли 2004. Прокуратурата взема решение свещениците, окупирали досега близо 250 храма, параклиси и манастири, да бъдат изведени насила. С прокурорско разпореждане полицията започва акция по възстановяване на законните и канонични права на БПЦ в цялата страна за отстраняването на свещениците на Инокентий. До третия ден всички окупирани храмове в столицата са запечатани и предадени на свещеници от БПЦ.

Предаването на по-голямата част на църковните имоти в страната става без сътресения, но петдесетина свещеника в 30 църкви оказват съпротива. В някои от тях се е достига дотам, че органите на реда насилствено да извличат барикадиралите се свещеници и миряни и да изкъртват църковните врати. При разразилите се грозни сцени, някои от неподчинилите се са откарани в полицията, други се нуждаели от медицинска помощ. Полицията запечатва и свещоливницата в столичния квартал "Илиянци". Пред храмовете в София и страната е поставена полицейска охрана и се прави опис на документи и имущество. До третия ден единствено църквите в Банско и Разлог остават във владение на "алтернативния синод". Подкрепяни от кметовете на двата града, свещениците отказват да предадат ключовете на полицията и следователите.

23 юли - По разпореждане на главния прокурор Никола Филчев Върховната касационна прокуратура образува следствено дело срещу "синода на Инокентий" и го възлага на Националната следствена служба. Обвиненията са по член 206 и 274 от Наказателния кодекс за незаконно владеене на чуждо имущество, самоволно действие и самоуправство - за обсебване на църковно имущество и вещи, принадлежащи на Православната църква, както и за използване на идентични наименования с тези на Българската православна църква - име, печат и документи.

Срещу Инокентий и още седем души от бившия алтернативен синод има и друго следствено дело - за обсебване на имущество в особено големи размери.

БПЦ отново призовава отцепниците да се покаят и да се върнат в Църквата.

Септември – 41 свещеници от разколническия „синод” искат политическо убежище от държавите-членки на НАТО и ЕС с твърдението, че се нарушава правото им на религия и изповедание. Такова, естествено, не им е предоставено, тъй като чуждите правителства преценяват молбите им като неверни и неоснователни. В Европейския съд по правата на човека в Страсбург са подадени и две искания срещу България и срещу патриарх Максим. Едното от тях е от Инокентий, а другото - от група граждани, сред които и Анатолий Балачев.

Ноември - След пенсионирането си през октомври 2004 свещ. Анатолий Балачев (един от идеолозите на разкола, заемал в продължение на повече от 6 години длъжността главен секретар на "синода" на Инокентий), изпраща покайно писмо до Светия Синод на БПЦ. Епархийският съвет на Софийска митрополия удовлетворява молбата му и той се връща в лоното на Църквата.

 

2005 г.

Януари-февруари - разколникът Инокентий е формално освободен от поста наместник-председател на "Алтернативния синод". Неговото място заема 90-годишният епископ Борис Пловдивски. Разколниците завеждат иск за 200 милиона евро в Европейския съд по човешките права в Страсбург, които държавата да им плати като компенсация за "неправомерното им изгонване от храмовете" на 21 юли 2004 година.

Март - Разколът е сведен до минимум - от общо 50-60 свещеници-разколници в цялата страна, 40-45 свещеници и двама епископи се връщат в БПЦ, в това число някои яростни противници на патриарх Максим, като вече споменатия бивш секретар на разколническия „синод” на Инокентий отец Анатолий Балачев и отец Веселин Арнаудов. Извън БПЦ остават само неколцина свещеници, ръкоположени по времето на разкола, както и такива, които са загубили качествата да бъдат православни духовници, тъй като имат втори или трети брак или съществува някаква друга причина, поради която не могат да са духовници.

12 април - В Софийския районен съд е внесен обвинителен акт против Инокентий за самоволното подписване и подпечатване от него на 439 документа от 2 януари 2003 г. до 6 юли 2004 г., в които се е представял за Наместник председател на Светия Синод и Софийски митрополит, какъвто е Н.Св. патриарх Максим (Престъпление по чл. 274, ал.1 от НК). По друго дело разколниците са обвинени, че са обсебили в особено големи размери църковни имоти. 


2006 г.

1 февруари - В Софийския районен съд започва делото против Инокентий. В ход е и съдебно дело за обсебването на големи размери имоти от Българската Православна Църква.

 

2008 г.

Май и Октомври - Шести Църковно-народен събор на БПЦ. Приет е нов Устав на БПЦ – прочети тук.

Link | | Share

Хроника и Факти по преодоляването на разкола в БПЦ - част шеста

Apr. 27th, 2008 | 11:28 pm

Хроника и Факти по преодоляването на разкола в БПЦ - част шеста

2009 г.

22 януари - Съдът в Страсбург постановява скандално решение в полза на разколниците, водени от Инокентий, като напълно пренебрегва решенията на Светия Всеправославен събор от 1998 г. и по този начин за първи път в своята практика се намесва по недопустим начин във вътрешното устройство и канони на едно вероизповедание. Решението прочети - тук. 

Същият тревожен ден, след заседание на Светия Синод на БПЦ, по националната телевизия Негово Светейшество Българският Патриарх Максим прочита следното Обръщение:


"ОБРЪЩЕНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

Българската православна църква посреща с недоумение и крайно неудовлетворение решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по повод необоснованите и несправедливи претенции на лица, които са се отделили от единството на църквата.

Българската православна църква изразява категоричното си несъгласие с несправедливите, едностранни, пристрастни мотиви на решението, без да бъдат зачетени каноническите и юридически аргументи, представени от Българската православна църква и Правителството на Р. България.

Българската православна църква категорично заявява, че не може да се сключва споразумение, както препоръчва Съдът, относно канонични въпроси, засягащи единството на Църквата, за които да се налагат евентуални обезщетения в последваща съдебна процедура.

Този акт на Съда в Страсбург по съществото си може да се разглежда като намеса в делата на самоуправляемата се Българската православна църква. Светият Синод изразява категорично несъгласие с подобно незачитане на вътрешния живот и каноничното устройство и единство на Църквата. Трябва да се подчертае, че нито този съд, нито който и да е друг държавен или международен орган може да се произнася по каноничните въпроси на едно вероизповедание. Това е погазване на правата на православните християни в България, които милеят за единството и авторитета на каноничната Българска православна църква, съкровищница на благодатните Христови тайнства.

Българската православна църква, както и всички Поместни православни църкви, има едно единно канонично ръководство в лицето на Светия Синод и се представлява от Българския патриарх.

Светият Синод за пореден път изразява своето удовлетворение и подкрепа за всички действия на българската държава, свързани с приемането и прилагането на Закона на вероизповеданията от 2002 г. Този закон реално гарантира свободата на всички религии у нас и допринесе за отстраняването на тежките последствия от политическата и държавна намеса във вътрешните дела на Българската православна църква през периода 1992-2001 г.

Изразяваме нашето удовлетворение от продължилата в три сесии работа на VІ Църковно-народен събор в Рилската св. обител под покрова на всебългарския покровител преп. Йоан Рилски и приемането на 11 декември 2008 г. на нов Устав на БПЦ – Българска Патриаршия – основен устройствен акт на Църквата.

Припомняме на родолюбивата българска общественост, че болезненият въпрос с разкола в Църквата беше решен по каноничен ред още през 1998 г. на Разширения Всеправославен надюрисдикционен събор на главите на Православните църкви. Нещо повече, Поместните православни църкви подчертаха това, изразявайки своята подкрепа за Българската православна църква и пред Съда в Страсбург, като потвърждение на нейното канонично единство.

Въпреки крайното църковно снизхождение, проявено към изпадналите в тежкия грях на разкола, ние скърбим, че не всички от тях се възползваха от дадената им възможност да се завърнат в спасителното лоно на Българската православна църква. Затова за пореден път призоваваме отделилите се да сторят това.

Светият Синод заявява непоколебимата си воля да не допусне намеса от страна на международни или национални институции в полза на неканонични действия и амбиции. Винаги ще отстояваме и няма да допуснем никакъв натиск срещу Православието и Светата ни Църква, да ерозира единството на Църквата и нашата вяра и упование в Господа Нашето Иисуса Христа. Ще използваме целия международен авторитет на БПЦ и ще се обърнем към всички сестри Православни църкви за подкрепа. Никакъв съд с никакво решение по света не може да направи отделилите се от единството на Вселенското православие – канонична Православна църква, а единствено тяхното покаяние и завръщане в лоното на Майката църква.

Българският Патриарх не разреши, когато през 90-те години бяха незаконно отнемани църковни имоти с помощна на държавата, тя да бъде съдена в Страсбург с думите: „Българската православна църква не може да съди своя народ”.

Призоваваме българските власти да проявят висока държавническа и национална отговорност в защита на единството на Българската православна църква, включително като се преценят необходимите стъпки за обжалване на посоченото, решение!

Обръщаме се към христолюбивия български народ с молитвено благопожелание да устоим заедно на тези изпитания, за да пребъде Българската православна църква - вековен крепител на устоите на българската нация."

Февруари–март: скандалното решение предизвиква остро критични реакции в Църквата и сред родолюбиви общественици и политици, които подкрепят българското православие:

     -        Статия на Георги Тодоров във в.”Култура”;

      -         Статия на Борислав Цеков в „Православие.бг”;

      -        Статия на Велислава Дърева във „24 часа”;

      -         Статия на богослова Ивайло Шалафов в „Двери.бг. и в.”Стандарт”;

- Известни български интелектуалци в открито писмо до медиите призовават да се защити БПЦ от недопустимо външно вмешателство в нейните канонични дела.



11 март – Атонските монаси отправят призив до президента и министър-председателя на България държавата да подкрепи БПЦ в миговете на трудно изпитание и да обжалва решението на страсбургския съд - прочети тук.

Пак на 11 март, по покана на Негово Светейшество Патриарх Максим, в София се провежда Всеправославна работна среща с участието на упълномощени делегации на 12 православни църкви от целия свят.

Представителите на Вселенското православие изразяват за пореден път пълна подкрепа за каноничното ръководство на БПЦ и призовават правителството на Република България да обжалва решението на Съда в Страсбург. Позицията, изразена на срещата е залегнала в следното Комюнике, връчено на представителите на българската държава:

„Днес, 11.03.2009 г., в София по покана на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим и Св. Синод на Българската православна църква (БПЦ) се състоя работна среща на представители на Православните автокефални църкви като естествено продължение на Светия Разширен Надюрисдикционен Всеправославен Събор от 1998 г. Обсъдиха се въпросите, повдигнати в решението от 22 януари 2009 г.на Съда по правата на човека в Страсбург, произнесено по жалби № 412/03 и № 35677/04 относно лицата, отделили се от единството на Българската православна църква.

На тази основа участниците в срещата изразяват следното:

1. Единството на БПЦ и каноничността на Св. Синод и на Негово Светейшество Българския патриарх Максим са без съмнение от гледище на каноничното право и на Вселенското православие. Заявяваме, че БПЦ е била, е и ще бъде Една. Съществуващият от 1992 до 1998 г. разкол в БПЦ е преодолян с решенията на провелия се в София Свети Разширен Надюрисдикционен Всеправославен Сьбор от 30.09.-01.10.1998 г., взети въз основа на свещените канони на Православната църква. Решенията на този Събор са авторитетен и канонично-задължителен за православните християни акт, чрез който окончателно е прекратен болезненият разкол в БПЦ. Лицата, поставили се извън Единството на Църквата, имат възможност чрез покаяние да се завърнат в нея.

2. Възниква въпросът, защо този акт на Събора не е обсъждан и зачетен при преценката на случая от Съда по правата на човека в Страсбург, което е повлияло на неговото крайно решение. Предвид наличието на това авторитетно и обвързващо решение на Събора, прекратяващо разкола в БПЦ, е неоснователно да се твърди, че българската държава се е намесила неправомерно, включително по законодателен път, във вътрешните дела на БПЦ.

З. Според принципите и практиката на Съда религиозната свобода включва уважение на автономното право на всяко вероизповедание. В случая в Православната църква става въпрос за каноничното право.

4. Изводът на Съда, че държавата трябва да е неутрална по отношение   на   традиционната   си   религия   -   източноправославното вероизповедание (чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България) не е задължение, което е включено в обхвата на Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи. Законът за вероизповеданията, приет през 2002 г. от Народното събрание на Република България, изразява българското национално самосъзнание, без в същото време да противоречи на европейската практика. Благодарение именно на този закон българската държава е успяла да преодолее негативните последици от намесата във вътрешноцърковните дела, като по този начин е възстановена справедливостта по отношение на каноническата Българска православна църква.

5. Представителите на Поместните православни църкви призовават правителството на Република България да защити законния интерес на БПЦ. Защитавайки БПЦ, държавните лидери ще защитят и идентичността на българския народ, неговата вяра и многовековната  му история, неговата религиозна и културна индивидуалност, неговото единство и солидарност. Основавайки се на обстоятелствената част и мотивите в решението на Съда по правата на човека в Страсбург, участниците вярват, че съществуват повече от солидни основания за неговото обжалване. От своя страна Православните цьркви изразяват готовност да окажат на лидерите на Република България всичката необходима помощ, изразяваща се в съвети и информация, както и да влязат в диалог със Съвета на Европа и Съда по правата на човека в Страсбург.

б. Участниците в срещата изразяват общо разбиране и се обръщат към българската държава да предприеме необходимите действия за обжалване на въпроса пред Голямата каллара на Съда по правата на човека в Страсбург, като считат, че Съдът не е разполагал с пълна картина на фактите и аргументите, за да постанови своето решение.”

2010 г. - СЪДЪТ В СТРАСБУРГ ОТХВЪРЛЯ ИСКАНИЯТА НА РАЗКОЛНИЦИТЕ


16 септември 2010 г.


Европейският съд по правата на човека в Страсбург отхвърля всички основни искания на разколниците, водени от Инокентий:

  1. Отхвърлено е искането им да бъде възстановено статуквото отпреди Закона за вероизповеданията от 2002 г.
  2. Отхвърлено е искането им да им се „върнат” 107 православни храма в цялата страна или да получат 678 милиона евро обезщетение.
  3. Отхвърлено е искането на шестимата жалбоподатели да получат 194 708 евро компенсации.
  4. Отхвърлени са исканията за 4 милиона и 262 хиляди евро компенсации за 121 техни сподвижници, „лишени от постовете си в църквата” и още 1 милион за други 720 лица, „страдали” от разкола.  

 

 

Link | | Share